Денят на народните будители – минали и настоящи

Днес е Денят на народните будители. Обикновено представата за тях свързваме с всички книжовници, революционери, духовници, дали своя принос в борбата за национално освобождение от османска власт. В такъв случай можем ли да говорим за съвременни будители? Или това е невъзможно в днешната объркана в ценностно отношение действителност? За да отговорим на тези въпроси, преди всичко е необходимо да разгледаме понятието „будител“ и неговото значение.

„Будител“ идва от будя, събуждам. Пробуждане на съзнанието, съживяване на духа. Будителите са онези, които мислят изпреварващо спрямо ограниченията на действителността и чрез идеи и дела се опитват да отворят съзнанието и на останалите. Българските народни будители са хората, които не само с мисли, но и с действия спомагат реабилитирането, утвърждаването на националното самосъзнание в закърнелите от робската участ души. Когато настоящето е белязано от мъки и страдания на цял един народ, е необходимо да се прокара нов път към един по-добър живот. А за да изгради бъдещето, човек трябва да познава миналото си, да има основа, върху която да стъпи по пътя си напред.

Според повечето изследователи, с написването на първата българска история, Паисий Хилендарски запалва искрата на Възраждането, своеобразният български Ренесанс, закъснял с 4 века спрямо модерна Европа. Пробуждането в нашия случай не е към индивидуалния, а към колективния човешки дух, към формирането на националното самосъзнание. За да се стигне до идеята за въоръжената борба като единствено средство за свобода, е трябвало човек да излезе от собствените си мисловни рамки, от робската си зона на комфорт, да се приобщи към общонародните идеали, за да формира националната си самоидентификация.

Първата стъпка в този социално-психологически процес е била да се припомни на хората героичното и славно минало, за да добият самочувствието на побеждаваща нация и съзнание за страданията, преживени от българския народ. Последвалата масова просветителска и духовна дейност способствала не само за цялостното ограмотяване на нацията, а и за самоидентификацията ù на такава и съответно – идеята и желанието за свобода. В този смисъл „духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободителното движение по българските земи“. Именно будителите в лицето на революционери, учители, духовници, културни дейци, са инструментът за узряване на народната мисъл по посока на борбата.

И докато будителите от Българското възраждане са се борели в посока самоидентификация на индивида към общите народни ценности и идеали, то в следосвобожденската действителност модернизмът, новите културни течения, налагат индивидуализма като творческа ценност. Идеалите от преди Освобождението вече не са актуални.

И все пак именно възрожденските просветители остават в съзнанието като „будители“, защото те са първите, подтикнали цял един народ към борбата за собствената му свобода и независимост. Бихме могли да кажем, че всички останали са техни продължители в посока личностното и национално развитие и утвърждаване на родните ценности.

Будителите не са просто учители, свещеници и борци за свобода. Те са просветители по посока на по-добър, качествен начин на живот, независимо от епохата, в която проповядват възгледите и идеите си. Те са инакомислещите, онези, които движат света напред, хората, изпреварили своето време в интелектуален и идеен план. Имало ги е в Древна Гърция, под името „софисти“ – учители по мъдрост. Имало ги е през Средновековието в лицата на схоластиците – християнските просветители. Има ги в лицето на всеки творец, учен, духовник, философ, спомогнал разширяване мисловния кръгозор на съвременниците и наследниците си.

Будителят събужда най-вече съзнанието, ума от собствените му окови, показва му нов, често незабележим път към щастието.

В този ред на мисли, съществува ли изобщо съвременният будител? И каква би била неговата функция в общество, където информационните технологии бълват тонове информация, а реалността на дигиталния образ застрашително измества действителността?

Човек има нужда да бъде ориентиран. Да може да разграничава истинната от лъжливата информация, ценното от профанното, качественото от некачественото, доброто от злото. А такъв човек е образованият, грамотният. Този, който познава достатъчно добре езика, културата, изкуството, историята си би могъл успешно да се ориентира сред множеството информация и да не позволи доминирането на 3-Д образния свят над ума си. Знанието е устойчива мисъл, която контролира образа.

А човек става грамотен в училище. В днешно време ролята на учителя като наставник в живота е по-важна от всякога. Той трябва не само да преподава учебния материал, а и да създаде интерес към ученето у едни немотивирани деца, които биха могли да намерят каквато си искат информация в Интернет. Защо изобщо да учат, когато имат достъп до Мрежата с едно натискане на копчето?

Днешният учител не е просто учител, той е възпитател на ценности. Ценности, които да помогнат на учениците да осъзнаят важността от образованието и да бъдат мотивирани да учат. Информацията винаги могат да я получат, но как да разграничат ценното за от маловажното? Как да направят житейските си избори без солидна образователна подготовка и формирано самосъзнание?

Това са новите будители. Учители, образователи, културни дейци, творци, но най-вече – всички, грижещи се по един или друг начин за образованието и формирането на ценностната система при децата. Те са нашето бъдеще и ние сме длъжни да се погрижим за тях. Родителите имат своята роля при възпитанието. А на учителя се пада нелеката задача да да покаже на децата пътя, завещан му от Паисий, Ботев, Левски, пътят на свободата, самопознанието, съвършенството, следван и търсен век след век от началото на човешката цивилизация.

В този смисъл днешните учители са истински герои, достойни продължители на хората, които наричаме будители.

От името на всички, работещи в „Тийм Превент“, бихме искали да благодарим на всички учители – на онези, които ни показаха верния път и пътя на нашите деца. Хубав и весел празник!

Leave a reply